Исках да изградя блога на нешо случващо се интересно извън стандартният ни сив животец, но не можем напълно да избягаме от него, за това реших да направя следното, да ви покажа и малко по студена част от ежедневието си.
Един ден се събудих и осъзнах че аз вече съм на една доста интересна възраст, на възраст на която майка ми е имала две деца и трето на път, възраст в която едно време са се женили и ако не го направиш не влизаш в общо приетите норми. А какво правим ние на тия години?
1. Не спираме да ходим по дискотеки, без значение дали имаме деца или не, за нашто поколени няма нищо по важно от това да се забавляваш, нишо че утре нема да имаш пари за хляб примерно.
2. Седим сайтове за запознанства! и 3. следим любимите си хора във facebook или twitter, и някак си сме се откъснали от реалната действителност, и сме преминали във виртуалния ни свят. Лошото е че връзката се е изгубила. Пример, просто и елементарен, всеки е велик online, но дойде ли време да му видиш очите, осъзнаваш че 90% от хората вече са станали мижитурки face to face и са големи личности само виртуално. Много е жалко когато попадаш на такива хора, много е жалко да се опиташ отново да ги вкараш в реалността, и най-жалко е когато залитнеш и решиш и ти да станеш от реална личност - виртуално свое подобие!
Едно време докато бях малък, си мислех че живота online треа да отражение на живият ти живот, и това какво правиш като се виждаш с приятели, ходиш на срещи... и т.н. Сега обаче, гледам и не вярвам на очите си, хората са едни online, коренно различни offline, и никой от тях не си прави труда да е еднакъв на двете места. Значи почти всички сте шизофреници, но не от тия дето ги затварят в лудница, вие сте затворени в своита кибер лудница, и не виждате начин да се измъкнете, а то е просто много лесно.
И ето как, аз съм то последното поколение което ще има РЕАЛНИ приятели, РЕАЛНИ чувства, РЕАЛНИ партньори ( сексуални и бизнес ) и живота ше ми се развива в РЕАЛНОСТТА а не в тази виртуална глупост.
Един ден се събудих и осъзнах че аз вече съм на една доста интересна възраст, на възраст на която майка ми е имала две деца и трето на път, възраст в която едно време са се женили и ако не го направиш не влизаш в общо приетите норми. А какво правим ние на тия години?
1. Не спираме да ходим по дискотеки, без значение дали имаме деца или не, за нашто поколени няма нищо по важно от това да се забавляваш, нишо че утре нема да имаш пари за хляб примерно.
2. Седим сайтове за запознанства! и 3. следим любимите си хора във facebook или twitter, и някак си сме се откъснали от реалната действителност, и сме преминали във виртуалния ни свят. Лошото е че връзката се е изгубила. Пример, просто и елементарен, всеки е велик online, но дойде ли време да му видиш очите, осъзнаваш че 90% от хората вече са станали мижитурки face to face и са големи личности само виртуално. Много е жалко когато попадаш на такива хора, много е жалко да се опиташ отново да ги вкараш в реалността, и най-жалко е когато залитнеш и решиш и ти да станеш от реална личност - виртуално свое подобие!
Едно време докато бях малък, си мислех че живота online треа да отражение на живият ти живот, и това какво правиш като се виждаш с приятели, ходиш на срещи... и т.н. Сега обаче, гледам и не вярвам на очите си, хората са едни online, коренно различни offline, и никой от тях не си прави труда да е еднакъв на двете места. Значи почти всички сте шизофреници, но не от тия дето ги затварят в лудница, вие сте затворени в своита кибер лудница, и не виждате начин да се измъкнете, а то е просто много лесно.
И ето как, аз съм то последното поколение което ще има РЕАЛНИ приятели, РЕАЛНИ чувства, РЕАЛНИ партньори ( сексуални и бизнес ) и живота ше ми се развива в РЕАЛНОСТТА а не в тази виртуална глупост.